Наклоните са неизбежни участъци от пътищата, по които се движат мотоциклетистите. Управлението на мотоциклета по тях има характерни особености, произтичащи от увеличеното съпротивление - при изкачване и естественото увеличение на скоростта - при спускане (този случай, който ще разгледаме сега). Познаването и прилагането на правилните начини за управление на мотоциклета позволяват да се използва мощността и спирачното действие на двигателя по най-рационалния начин. Това е от съществено значение за намаленото износване на двигателя и спирачната уредба, реализиране на горивни икономии и особено за безопасността на движението.
Спускането по надолнище може да стане по три начина.
1. С използване на двигателя като спирачка. Във всички случаи, когато мотоциклетистът се движи в надолнище, той трябва да използва спирачното действие на двигателя. По полегатите и без препятствия наклони може да се слиза с по-голяма скорост, като газта е отнета докрай. Като правило трябва да се знае, че наклони се спускат на същата предавка, с която могат да се изкачат.
2. С комбинирано спиране - посредством двигателя и спирачките. Така се спускат средно стръмни надолнища и такива с препятствия /завои, стеснения на пътя и др./, при които само спирачното действие на двигателя не е достатъчно за безопасно движение. Този начин за намаляване на скоростта се налага и при мотоциклетите с двутактови двигатели, които имат по-малко спирачно действие в сравнение с четиритактовите.
Употребата на спирачките в никакъв случай не бива да се предхожда от отделяне на съединителя, защото тогава се разчита само на спирачките и те се претоварват. Освен това спирачките не трябва да се употребяват непрекъснато, а периодично, за да се избегне ускореното износване на накладките, загряването на барабаните и в крайна сметка намаленото спирачно действие, което представлява сериозна заплаха за безопасността.
