Марко Симончели почина от раните си след тежка катастрофа на Сепанг

Тъжна новина за света на мотоциклетния спорт, който днес загуби един от най-ярките си млади таланти. Италианският пилот на San Carlo... прочети повече »

байКултура

Японските bōsōzoku - престъпници на мотоциклети или плод на мотоциклетната субкултура

5475 прочита 31.05.2009 1Коментара Добави коментар e-motocafe.net
Престъпници на мотоциклети или плод на мотоциклетната субкултура, японските bōsōzoku – буквално „буйно бягаща банда” – в действителност са и двете. Това е субкултура, неразривно свързана с мотоциклетите, както и с противопоставянето на обществените закони.
 
Bōsōzoku се зараждат в началото на петдесетте години на миналия век, подобно на други два масови клона на мотоциклетната субкултура, които добиват популярност по същото време – рокерското движение в Северна Америка и каф-рейсърите в Европа. Също като при тях, движещата сила на bōsōzoku са ветерани от Втората Световна война и най-вече пилотите-камикадзе, които заради капризите на съдбата не са имали шанса да умрат в името на императора. Те изтъкват нуждата да усещат, че „летят” във формация, като причина за създаването на мотоциклетното движение, тогава често наричано Kaminari zoku (kaminari – „гръм” и zoku – „племе, група, банда”). Ето защо и досега един от белезите, по които можете да разпознаете истински bōsōzoku е униформата на пилот-камикадзе, щедро изписана с хирагана на гърба. Имперският флаг на Япония, хирургическите маски на лицето, причудливите ленти за ръце, странните прически и най-вече удивителните, почти задължително незаконни, модификации по моторите са другите характерни черти на японското мотоциклетно движение. Названието bōsōzoku всъщност добива гражданственост едва през юни 1972 година, когато след сбиване с участието на въпросните мотоциклетисти пред жп гарата в град Тойяма, една от телевизиите, отразила събитието, използва думите bousou – „карам диво, бягам диво” и zoku, за да опише виновниците за нарушаването на обществения ред. В bousou се съдържа същия корен bou, като при думата bouryokudan - „гангстер”. Обичайно така са наричани членовете на японската мафия Якудза, но употребата на думата и по адрес на най-влиятелното мотоциклетно обединение в Страната на изгряващото слънце не е незаслужено, понеже повечето bōsōzoku са подчинени на мафията, а не рядко и нейни членове. 

Престъпници и носители на автентична мотоциклетна субкултура

Престъпници и носители на...
През годините bōsōzoku търпят развитие и достигат своя апогей в края на осемдесетте. Старите истински пилоти-камикадзе отдавна са се оттеглили, но в редиците на движението ги заменят отпаднали от образователната система студенти и ученици, все младежи, изгубили своя път, но споделящи идеала на саможертвените пилоти на самолети, поставили началото на най-яркия и противоречив клон в японската мотоциклетна субкултура. Bōsōzoku ги обединява и националистическия плам, асоциират се с древните самурай, въпреки че по много неща те са пълна противоположност на традиционните японски ценности и стила wabisabi, изповядващ „скромна естественост, простота”. Именно заради контраста с изконните японски традиции bōsōzoku си спечелват толкова много последователи сред младежта. Те могат да се похвалят с повече членове от всяко друго мотоциклетно движение в света, защото bōsōzoku не са просто клуб или обединение от такива, а „културно” явление плод на мотоциклетизма, с ценности, които се простират дори извън него. 
 
Престъпните прояви на членовете на движението варират от елементарни закачки, целящи предизвикване на внимание към тях самите и образуване на нерви във всички останали, през безразсъдни скоростни гонки по уживени улици, до употреба на насилие, изнудване и грабежи. Сред любимите занимания на бандите са да карат демонстративно бавно, по цялата ширина на платното, на главни пътни артерии, непозволявайки на другите участници в движението да ги задминат и така създавайки огромни задръствания в пикови часове. Който се осмели да се противопостави моментално се превръща в обект на физическа саморазправа. Друг начин да разпускат за bōsōzoku е да си огранизират скоростно каране по най-уживените улици и булеварди, като при тази проява се следва специален кодекс, който насърчава преминаването на червено на светофарите и нарушаването на всички възможни правила за движение по пътищата. Освен това е строго забранено ездача начело на препускащата група да бъде изпреварван от следващите го негови сподвижници, докато те могат да се задминават един друг без ограничения. Тези изяви, наедно със сериозната престъпна дейност на bōsōzoku, изчерпват търпението на японското общество и повишават решителността на полицията да се справи със заплахата за реда, идваща от мотоциклетното братство.

Краят на bōsōzoku

Краят на bōsōzoku
Деветдесетте направиха японците свидетели на не един случай на открита война между bōsōzoku и полицията, война, която през 2001 година доведе до 96 000 ареста на членове на мотоциклетни банди. Отбелязан бе ръст със 17% спрямо 1998 година и това представляваше силно послание към онези, решили да живеят по свои закони, незачитайки правата на другите. Независимо от успеха на органите на реда, bōsōzoku остават много влиятелни и през 2002 година, особено в префектура Фукуока, на о-в Кюшу. Там те наброяват над 2000 члена или три пъти повече от известния на полицията брой bōsōzoku в Токио по същото време. 
 
Друг проблем е, че полицаите срещат големи трудности в залавянето на моторизираните престъпници без те да пострадат при неизбежните гонитби, а и маневрените бандити лесно се изплъзват на патрулните коли. Ето защо бива изобретен специален капан за мотоциклети, който се оказва особено полезен в залавянето на нарушителите. Устройството и неговото действие се опазват в относителна тайна, за да се неутрализира евентуално противодействие срещу него. Резултатът не закъснява. След множество успешни акции на полицията bōsōzoku отслабват организационно и мнозинството от тях доброволно приемат законосъобразен начин на живот. 
 
Днес практически се отрича съществуването на bōsōzoku, но естествено, това не означава, че тях ги няма, да не говорим за едноименния стил, който присъства в мангата, модата и къде ли още не. Остава и завета в мотоциклетните модификации, нещо, доведено до границите на реалността при тези ексцентрици. Bōsōzoku си остават лошото име на мотоциклетизма в Япония, но те са и едно все още живо наследство. Субкултурата, която създават съхранява определени ценности, изкривени през призмата на нашето съвремие, изпълнено с насилие.

Галерия

| 03.06.2009 | Bland
Не знаех. Интересно. Ако наистина така се изписва названието им на латински, тогава названието им на Хирагана би следвало да бъде ぼそぞく。

Други снимки в рубриката

Стани съавтор на e-motocafe
е-motocafe.net ще направи всичко възможно, за да осигури достоверността и актуалността на информацията в уебсайта, но няма да носи отговорност за допуснати грешки и неточности. Информацията може да подлежи на промяна по всяко време без предупреждение.
Copyright © 2008-2017 Всички права запазени
Условия за ползване
Created by Pixeldepo Studio