Марко Симончели почина от раните си след тежка катастрофа на Сепанг
Февруари 2012 Февруари 2012
За начинаещи
Принципи за безопасно преодоляване на завои

Със завой обикновено завършва всеки прав участък от пътя и след като вече разгледахме основните положения при движението по права, сега е ред да обърнем внимание на принципите за безопасно преодоляване на завои. То се подчинява на принципите за движение по крива, които са застъпени в изпитната програма на кандидатите за придобиване на категория „А". Сещате се - движението на зиг-заг, охлюва, осморката и двойната осморка - все упражнения, чието овладяване в началото на курса за управление на мотоциклет изглежда най-трудно, но те са и най-съществените, защото създават базовия минимум от умения, необходим за преодоляването на завои. Сега по същество.
Преминаването на завоя включва три фази на движение:
1) навлизане от правата в завоя;
2) движение в завоя;
3) излизане от завоя.
При навлизането в завоя, което е по същество промяна на посоката на движение, трябва да бъде преодоляна инерционната сила, действаща върху мотоциклета. Под нейно влияние той се стреми да продължи движението си в същата посока, т.е. по права линия. Тази сила зависи в много голяма степен от скоростта на движение. Следователно първото условие за безопасно преминаване на завоя е безопасното влизане в него, по-точно казано, влизането в завоя с безопасна скорост. Лесно разбираемо е, че острите завои изискват съответно по-малка скорост на влизане.
В самия завой върху мотоциклета действа центробежна сила, която се стреми да го измести във външната страна на кривата. Тя зависи много от скоростта, а също и от радиуса на завоя. Под нейно влияние мотоциклетът може да се преобърне странично или да бъде изхвърлен от завоя. Изводът от казаното дотук е: в крива с малък радиус скоростта на движение също трябва да бъде малка.
Относително най-безопасно е излизането от завоя, разбира се, след като до този момент всичко е извършено както трябва.
За трите фази можем да направим следното обобщение: към завоя подхождаме с намалена скорост; след влизането в него увеличаваме малко газта и така се движим до мястото, откъдето започваме да излизаме; при излизането допълнително увеличаваме газта.
На пръв поглед нещата изглеждат елементарни, но всъщност не е съвсем така. Редица въпроси поставя една такава задача - точно в кой момент да започнем забавянето на хода преди завоя; по какъв начин и в каква степен да го направим; кога и колко да завъртим кормилото, за да намерим най-благоприятната крива; коя е най-подходящата скорост вътре в завоя, съчетаваща бързина и безопасност; кога сме достигнали точката, от която можем постоянно да увеличаваме газта, без риск да „изпуснем" завоя. Върху всичко това влияе съответният радиус, видимостта, широчината на платното, видът и състоянието на настилката, наклонът по широчина и дължина. Поведението на мотоциклета се определя още и от неговите конструктивни особености.

Всеки завой има свои характерни черти. Те трябва да се „усещат". Този усет се добива постепенно в практиката. Останалото е въпрос на правилата за движение. Също така, в завой е присъщ стремежът за възможно най-голямо изправяне на кривата в рамките на съответното платно. По изключение може да се навлезе в платното за насрещно движение, ако няма забрани за това, съществува пълна видимост и няма насрещно движещо се превозно средство.
Галерия
Други снимки в рубриката