Със завой обикновено завършва всеки прав участък от пътя и след като вече разгледахме основните положения при движението по права, сега е ред да обърнем внимание на принципите за безопасно преодоляване на завои. То се подчинява на принципите за движение по крива, които са застъпени в изпитната програма на кандидатите за придобиване на категория „А". Сещате се - движението на зиг-заг, охлюва, осморката и двойната осморка - все упражнения, чието овладяване в началото на курса за управление на мотоциклет изглежда най-трудно, но те са и най-съществените, защото създават базовия минимум от умения, необходим за преодоляването на завои. Сега по същество.

Преминаването на завоя включва три фази на движение:

1)     навлизане от правата в завоя;

2)     движение в завоя;

3)     излизане от завоя.

При навлизането в завоя, което е по същество промяна на посоката на движение, трябва да бъде преодоляна инерционната сила, действаща върху мотоциклета. Под нейно влияние той се стреми да продължи движението си в същата посока, т.е. по права линия. Тази сила зависи в много голяма степен от скоростта на движение. Следователно първото условие за безопасно преминаване на завоя е безопасното влизане в него, по-точно казано, влизането в завоя с безопасна скорост. Лесно разбираемо е, че острите завои изискват съответно по-малка скорост на влизане.

В самия завой върху мотоциклета действа центробежна сила, която се стреми да го измести във външната страна на кривата. Тя зависи много от скоростта, а също и от радиуса на завоя. Под нейно влияние мотоциклетът може да се преобърне странично или да бъде изхвърлен от завоя. Изводът от казаното дотук е: в крива с малък радиус скоростта на движение също трябва да бъде малка.

Относително най-безопасно е излизането от завоя, разбира се, след като до този момент всичко е извършено както трябва.

За трите фази можем да направим следното обобщение: към завоя подхождаме с намалена скорост; след влизането в него увеличаваме малко газта и така се движим до мястото, откъдето започваме да излизаме; при излизането допълнително увеличаваме газта.

На пръв поглед нещата изглеждат елементарни, но всъщност не е съвсем така. Редица въпроси поставя една такава задача - точно в кой момент да започнем забавянето на хода преди завоя; по какъв начин и в каква степен да го направим; кога и колко да завъртим кормилото, за да намерим най-благоприятната крива; коя е най-подходящата скорост вътре в завоя, съчетаваща бързина и безопасност; кога сме достигнали точката, от която можем постоянно да увеличаваме газта, без риск да „изпуснем" завоя. Върху всичко това влияе съответният радиус, видимостта, широчината на платното, видът и състоянието на настилката, наклонът по широчина и дължина. Поведението на мотоциклета се определя още и от неговите конструктивни особености.

Всеки завой има свои характерни черти. Те трябва да се „усещат". Този усет се добива постепенно в практиката. Останалото е въпрос на правилата за движение. Също така, в завой е присъщ стремежът за възможно най-голямо изправяне на кривата в рамките на съответното платно. По изключение може да се навлезе в платното за насрещно движение, ако няма забрани за това, съществува пълна видимост и няма насрещно движещо се превозно средство.