Няколко въвеждащи съвета за безопасно движение по черни пътища

Движението по черни пътища не е често явление при експлоатацията на повечето мотоциклети, но понякога то се налага. Обобщените няколко въвеждащи съвета по-долу са най-основният минимум от теоретични познания, които би следвало да се превърнат и в практически такива, за да е малко по-безопасно предвижването ви по черни пътища.

Неравности - това е най-характерно за този вид пътища. Ето защо движението трябва да става с относително малка скорост - 10 - 20 км/ч, като цялото внимание се насочва към повърхността на пътя. По някои междуселски пътища и полските пътища обикновено има коловози. Тогава мотоциклетистът трябва да се движи по средата на пътя, между двата коловоза, като се старае да не попадне в някой от тях. Ако се наложи преодоляване на коловоз, той се преминава със спуснати крака, косо и колкото се може с по-малка скорост.

За такива терени директната предавка не е подходяща, тъй като е много бърза. Трябва да се избягва също така и продължителното движение на първа предавка, защото двигателят може да прегрее, а и разходът на гориво значително нараства. При избора на предавката изхождаме от съображението мотоциклетът да получи една умерена скорост, позволяваща спокойното му управление, без двигателят много да се форсира - работа на средни обороти.

При затруднени условия - силно разбит път и стръмни нагорнища - мотоциклетистът слиза от машината и я води на ръце с работещ двигател на първа предавка. При стръмни надолнища това обаче не може да се направи, защото не е възможно да се използва крачната спирачка и има опасност от изпускане на мотоциклета по наклона.

Крайпътни и други канавки се преминават на първа предавка, бавно и внимателно и когато в тях няма тиня или дълбока вода. За преодоляването им е необходимо краката да се спуснат от стъпенките. Широки канавки се пресичат под прав ъгъл. Ако има остър преход или излаз, мотоциклетът се насочва косо, за да не опре с картера на двигателя или с декоративните пластмасови кори в него. Ако канавката може да се преодолее с по-голяма скорост, коленете се притискат към резервоара, а тялото се изправя и пружинира, като при спускането се отвежда назад, а при изкачването - напред.