Марко Симончели почина от раните си след тежка катастрофа на Сепанг

Тъжна новина за света на мотоциклетния спорт, който днес загуби един от най-ярките си млади таланти. Италианският пилот на San Carlo... прочети повече »

байКултура

Cafe racer

3284 прочита 01.11.2008 0Коментара Добави коментар e-motocafe.net


Вероятно всички сме чували за така наречените „cafe racers", но едва ли повече от неколцина са действително наясно какво значение носи това словосъчетание в историята на мотоциклетизма. Надявам се, че настоящата статия ще представлява достатъчен ориентир за всички, на които ще им е интересно да вникнат по-дълбоко в тази легенда.

„Сafe" в случая, всъщност се произнася „каф" [kaf] и представлява тип мотоциклет, а също така и особена порода мотоциклетист. И двете значения водят своите корени от Великобритания и зародилата се там през 60-те години на 20 век субкултура на рокерите. Важно е да се отбележи фактът, че „cafe racers" по същото време са често срещани както в Италия, така и в други европейски страни.

Въпреки направената връзка с рокерите, пилотите тип „cafe racers" не са тяхна аналогия, независимо от съществуващите допирни точки по между им (всички са ветерани от войната). Докато рокерите са явление характерно за следвоенна Америка, които предпочитат дълги и тежки круизъри, пригодявани по специфичния начин, за да се превърнат в това, което днес ни е познато като чопъри (от англ. „chop" - сека, насичам, махам ненужното), то каф-рейсърите са обичайна гледка за бедните и опустошени от Втората Световна война европейски страни. Рокерите предпочитат да се носят по новите за онова време прави магистрали, пресичащи целите САЩ и за тази цел се насочват към бракувани от армията модели на „Harley-Davidson" и други тежки машини, които осигуряват добър комфорт. В пълен контраст европейските ветерани харесват леките мотори (предимно „Norton", „Triumph", „BSA", „Ducati" и моделите на тогава младите японски мотоциклетни производители) с по-къса база, които да им позволяват да лъкатушат из тесните европейски пътища. Най-често прилаганите „cafe racer" модификации били скъсяването на задницата, поставянето на единична седалка и снишаване височината на кормилото, защото целта на този тип мотоциклети била не да предлагат комфорт, а да развиват рекордни скорости и да се управляват максимално лесно. Друго различие е по-изразената обвързаност на американските рокери с рок`н`рол музиката, която налагала и модата на обличане при тях. За разлика каф-рейсърите, въпреки привързаността си към същия жанр музика, не се водили по стила на обличане налаган от рок-музикантите. При тях облеклото трябвало да се връзва оптимално с външния вид на мотоциклета. Характерни били състезателните аксесоари, понеже „cafe racer" все още се възприемал предимно като термин описващ пистовите състезатели от епохата.

Целта на голяма част от мотоциклетистите тип „cafe racer" била да развият скорост от 100 мили в час, (от там от англ. „to do the tons" - вдигам скорост 100 мили в час) по даден маршрут, където пилотите се състезават от едно кафене до предварително определена точка и обратно до кафенето, преди да е изтекла пуснатата в джубокса песен. Това се наричало „record-racing". Класически пример за такова състезание било това от кафене „Ace" на „North Circular road" в северозападен Лондон до тогавашното небезизвестно кръстовище на „Hangar Lane" и обратно. Целта била именно да се върнеш обратно до кафенето преди да е свършила песента, която си пуснал в джубокса. Трябва да се има предвид, че песните на популярния тогава Еди Кокран рядко надвишавали 2 минути. „Сafe racer" мотоциклетите имали спартански вид, понеже всички ненужни части били сваляни от тях, а двигателите им се тунинговали за развиване на максимална скорост, все пак и преди половин век 2 минути не са били много време и се изисквало върхово представяне от страна на двуколесните. Още един вид прочути състезания били така наречените „ТТ races", т.е. tavern-to-tavern състезания. Някои смятат, че такива състезания не е имало, а просто се карало от едно място за пиене до друго. За да си каф-рейсър обаче, не било задължително да пиеш нито кафе, нито алкохол.

Triton - моторът-мечта през 60-те години (разновидност)

Triton - моторът-мечта през...

Най-емблематичната машина от зенита на тази субкултура бил изработеният в домашни условия „Triton" - мотоциклет с рама от „Norton Featherbed" и двигател на „Triumph Bonneville". За времето си „Triton" съчетавал най-бързият двигател и осигуряващата най-добра повратливост рама. Тези с по-скромни финансови възможности прибягвали до „Tribsa" - двигател на „Triumph" и рама на „BSA".

С времето каф-рейсърите еволюирали и възприели най-новите продукти на пазара за мото-екипировка и днес те коренно се отличават от рокерите в това отношение. И днес терминът „cafe racer" се използва, за да характеризира даден модел мотоциклети, а някои мотоциклетисти все още се самоопределят като „cafe racers".

Други снимки в рубриката

Стани съавтор на e-motocafe
е-motocafe.net ще направи всичко възможно, за да осигури достоверността и актуалността на информацията в уебсайта, но няма да носи отговорност за допуснати грешки и неточности. Информацията може да подлежи на промяна по всяко време без предупреждение.
Copyright © 2008-2017 Всички права запазени
Условия за ползване
Created by Pixeldepo Studio