Много газ, без спирачки - това е спийдуей. Мотоциклетен спорт, въплъщаващ най-големите достойнства от семейството моторни спортове с участието на двуколесни. Мотоциклетният спийдуей представлява състезание на четирима (много по-рядко шестима) мотоциклетисти в продължение на четири обиколки по овална писта. Тези овални писти в спийдуей средите се наричат мотостадиони, а настилката на самото трасе е от пръст, глинести шисти или гранит, като най-едрите индивидуални късове не трябва да надвишават 7 мм. Пистите са дълги между 260 до 400 метра в общия случай, но съществуват и изключения. Обикновено четирите обиколки се завършват за около една минута състезателно време. Нека обаче, да започнем със създаването на спийдуея преди да се върнем на неговите особености.

Първата документирана спийдуей проява се случва на 15-ти декември 1923 година в австралийския щат Нов Южен Уелс. Събитието дори е отразено в местен вестник - „Мейтленд Мъркюри". За основоположници на този екстремен спорт са набедени австралийците Били Галоуей и Кийт Маккей, които през 1928 година пристигат в Обединеното кралство с идеята да запознаят Северното полукълбо с новото явление. Твърди се, че надпревари от подобен характер са се провеждали в Кентърбъри година по-рано - през 1927 година, - но тогава обиколките са се въртели по посока на часовниковата стрелка, а не както е по-широко прието в спийдуея - обратно на часовниковата стрелка. За кратко изглежда, че ще се създаде разкол по отношение правилата на провеждане, както в историята на футбола се случва с отцепването на ръгбито. Все пак не се стига до там, налага се моделът за движение в посока, обратна на часовниковата стрелка. Стъпвайки и загнездвайки се на европейска почва спийдуеят се утвърждава и от своя плацдарм атакува света на моторните спортове. Сякаш, за да защити репутацията на Австралия като родина на спийдуея първият световен шампион е Лайнел ван Прааг - австралиец.

Що се отнася до мотоциклетите, които правят възможен този спорт: те трябва да тежат не по-малко от 77 кг без горивото; използват четиритактов, едноцилиндров двигател с максимален допустим работен обем 500 куб. см; разполагат с една свещ и един карбуратор; горивото им е метанол без добавки; трябва да са оборудвани с одобрен за надпреварата заглушител и други подобни. В същото време мотоциклетите не може да са направени от титан, дори частично; не е позволено да имат непокрити керамични детайли; забранен е електронния контрол на двигателя, което обуславя задължителното наличие на карбуратор; спийдуей мотоциклет не може да има спирачки под никаква форма; двигателят не може да е с турбокомпресор. В най-общи линии е това, но има и още любопитни факти за заинтересованите. Не се заблуждавайте, тези, макар и странно изглеждащи машини, са същински зверове, способни да ускоряват от 0 до 100 км/ч за около 2 секунди, а таванът на скоростта им е близо 180 км/ч. Някои от най-популярните марки двуколесни за спийдуей са JAP, чешките JAWA, GM, Godden и други, известни предимно сред просветлените относно този спорт производители. И ако мотоциклетите са зверове, то хората, които ги опитомяват са истински гладиатори на мотоциклетизма. И след като отговорихме, надявам се, на въпроса какво е спийдуей, то стигаме до втората част в заглавието на статията - „Има ли той почва у нас?"

Естествено, че има. България даже се е славила с традиции в този необикновен спорт, особено през 70-те и 80-те години на миналия век. Пилоти като Ангел Евтимов, Веселин Марков и Николай Манев са се състезавали на световно равнище и са блестели с таланта си. За съжаление следите на българския спийдуей се губят някъде в първите години на прехода и оттогава „Балканският Уембли" (мотостадиона в Търговище) пустее, неогласян от моторен рев. Изключваме спорадичните прояви. Наистина пистата за спийдуей в Търговище е най-големият мотостадион на Балканския полуостров и един от най-големите в Европа. Капацитетът му е за 25 000 зрители и преди време този капацитет е бил запълван на провеждалите се неведнъж там кръгове от световния шампионат. Уви, спийдуеят в България изчезва почти напълно, загърбен от родната мотоциклетна федерация и защитаван единствено от сина на Николай Манев - Милен. Милен Манев, който през 2008 година стана шампион по спийдуей на Румъния!!! Асоциацията с „Последният мохикан" на Джеймс Фенимор Купър е много тъжна, но е толкова натрапчива, че не мога да я пропусна. Това ли ще е краят на българския спийдуей?! Неотдавнашната петиция на българските мотофенове за спасяване на спийдуея показва друго.

Днес спийдуеят е особено популярен в Скандинавските страни, Великобритания, Полша, Русия, САЩ и други. Със сигурност един толкова атрактивен спорт ще намери почитатели и сред нас, стига да му се даде шанс.