Хилклайминг идва от английсите думи за хълм, склон - "hill" и катеря, изкачвам - "climb" (hillclimbing). Звученето на български не е най-доброто, но преценихме, че употребата на чуждия термин е по-добрия вариант от неговата буквална интерпретация "катерене/изкачване на хълмове/склонове". Все пак, за да избегнем прекомерните повторения, ще използваме и двете обозначения.
И така, хилклаймингът като явление води своето начало някъде от края на 19 век, когато това е по-скоро неофициална състезателна надпревара за някои от първите автомобили. Тръгвало се от подножието на определен хълм и целта била да се достигне за максимално кратко време до неговата най-висока точка, където бил финалът. Пътищата нерядко били асфалтирани или поне покрити с чакъл. Не за този хилклайминг ще говорим тук, обаче. Непосредствено след Втората световна война се заражда нова екстремна разновидност на този най-стар и традиционно кротък моторен спорт. Намесят ли се мотоциклети и най-вече хората, които ги карат, нещата обикновено взимат такъв обрат. Слага се официалното начало на мотоциклетния хилклайминг. При него склонът е с почти отвесен ъгъл, а настилка липсва - само каквото природата предлага. Освен всичко останало това бил и сравнително много евтин за практикуване спорт, защото за провеждането на състезания не била нужна никаква суперструктура - чисто и просто се използвали даденостите на релефа. Трябвал само един стръмен склон и всеки желаещ можел да се пробва да го преодолее с мотоциклета си. С времето, разбира се, спортът еволюирал, появили се първите професионални "катерачи", а те пък въвели специфични модификации по машините, с които практикували любимото си занимание, но всичко по реда си. Първо - не трябва да приемаме, че датирането на спорта е безспорно от втората половина на 40-те години, защото документирани прояви на хилклайминг с мотоциклети има и отпреди това, но както и да е.
Смисълът в мотоциклетните състезания по изкачване на склонове се крие в това, също както когато се заражда спорта през 19 век, участниците да достигнат върха възможно най-бързо, на един дъх. Последното условие се налагало от споменатия почти отвесен наклон, по който се катерят състезателите. Спирането е равносилно на падане, често с болезнени последствния за пилота и понякога фатални такива за мотоциклета. Ето защо смелостта е водещо качество, което всеки хилклаймър трябва да притежава. Това не е спорт за слабохарактерни хора и наред със спийдуея изисква най-голяма доза мъжество, за да се упражнява.
