Марко Симончели почина от раните си след тежка катастрофа на Сепанг

Тъжна новина за света на мотоциклетния спорт, който днес загуби един от най-ярките си млади таланти. Италианският пилот на San Carlo... прочети повече »

Мото-досие

Moto Morini

4033 прочита 24.02.2010 1Коментара Добави коментар e-motocafe.net

Moto Morini е поредния том от италианския клон на мотоциклетната история, върху който ще си спрем вниманието. Алфонсо Морини основава компанията през 1937 година в Болоня.

Алфонсо Морини е роден на 22 януари 1898 година и израства със силен интерес към мотоциклетите, които по онова време стават все по-често срещана гледка из цяла Италия. Само шестнадесет годишен Морини отваря ремонтен сервиз за мотоциклети, но тогава избухва Първата световна война. Този катаклизъм обаче не прекъсва амбицията на младежа от Болоня да се занимава с любимите му машини. Той постъпва в 8-ма моторизирана дивизия в Падова и служи там до края на войната, натрупвайки много ценен опит и знания в областта на двигателите с вътрешно горене и мотоциклетните технологии. Тогава, през 1925 година, късметът среща Алфонсо Морини с Марио Мацети, като последният е силно впечатлен от работата на първия и двамата заедно основават компанията M.M. (Morini Mazzetti). В M.M. започват дизайнерската и състезателната кариера на Морини. По настояване на Мацети той конструира 125-кубиков едноцилиндров двутактов състезателен мотор, с който лично печели множество отличия. Най-големият му триумф идва през 1927 година на Монца, в състезанието за Голямата награда на нациите, където със своя MM Алфонсо Морини регистрира цели шест световни рекорда. Те ще бъдат подобрени едва след още двадесет години. През 1933-та пък двутактовият MM175 става най-бързият 175-кубиков мотоциклет на планетата, като отново Морини стои зад успеха, изразяващ се в достигането на 162 км/ч максимална скорост на гърба на своето творение.
 
 
Така се стига до повратната 1937 година, в която Морини и Мацети се разделят и всеки поема по своя път. За Морини следва леко отклонение, защото се захваща с производството на триколесни моторни превозни средства, носещи името Moto Morini - това на неговата собствена компания, основана същата година. Moto Morini всъщност е една от малкото традиционни мотоциклетни компании, които от самото си начало произвеждат мотори. В този случай са триколесни машини, непопадащи в определението за мотоциклет с кош, но все пак казаното остава валидно, защото страстта на Морини винаги са били мотоциклетите и той бяга от нея само няколко години, в който прави въпросните триколесни, при които така или иначе се прилагат голяма част от технологиите, характерни за моторите. Всичко има своето обяснение. Триколесните на Moto Morini се показали икономически рентабилни за младата компания, а и италианското правителство, с оглед задаващата се нова война, насърчавало производството на по-компактни и икономични средства за транспорт. Най-популярният модел бил М610, отличаващ се с напредничавата си карданна трансмисия. При все това, в разгара на войната на компанията от Болоня е поставен ултиматум да подпомогне италианската армия, произвеждайки части за военно-въздушния флот. Това продължава до 1943 година, когато фабриката е бомбардирана и разрушена.  

Мотоциклетите Moto Morini (на снимката вляво моделът Settebello)

Мотоциклетите Moto Morini (на...

Както цяла Италия, така и Moto Morini се изграждат наново след свалянето на Мусолини и премахването на фашисткия режим в страната. Само година след края на Втората световна война Moto Morini отново е на сцената и този път от новата фабрика излиза двуколесна продукция. Първият следвоенен проект на Moto Morini e Т125 - едноцилиндров двутактов мотоциклет, превърнал се моментално в грандиозен успех. Поради това на следващата година се появява и негова спортна версия - T125 Sport. Следват години на състезателни успехи в редица надпревари, а върху мотора на Морини, само че вече четиритактов, имена правят пилотите Рафаеле Алберти, Умберто Масети и Емилио Мендони. Колкото и непознати да са те за нас сега, в началото на 50-те това са били актуалните звезди на мотоциклетната спортна сцена.

През 1953 година Moto Morini започват производството на нов шампион - 175-кубиков състезателен мотоциклет, комплектован с четиритактов OHV двигател с един разпределителен вал, разположен, както е обичайно при този тип агрегати, над коляновия вал в цилиндровия блок, а клапаните са директно върху горивната камера. Конструкцията се оказва особено сполучлива и служи за основна платформа на много следващи модели на компанията. Така през 1954-та са представени три нови модела - 175 Gran Turismo, 175 Settebello и 175 Rebello. Последните два бързо си спечелват репутация на изключителни машини и едва ли не веднага постигат митологичен статус. Година по-късно Rebello е практически непобедим - той печели италианските мотоциклетни серии и се окичва с още няколко награди от други надпревари в продължение на годините до 1958-ма. Междувременно са пуснати на пазара нови два модела - 175 Supersport и 175 Briscola. Друг бележит модел от периода на възход за Moto Morini е Sbarazzino, който замества двутактовия Т125, предлагайки 98 куб. см обем на двигателя и 4-тактов режим на работа. Остава в производство едно десетилетие.

60-те - години на възход за марката (на снимката вляво моделът Rebello 250)

60-те - години на възход за...

Годината е 1957-ма и Moto Morini решават да изместят своя фокус върху 250-кубиковите двигатели с модела Rebello 250. Проектирането му е подпомогнато от самия Морини и се превръща в прочутия 250GT, наречен „най-бързия едноцилиндров мотоциклет" от пресата тогава. Той доминира състезанието за Голямата награда на нациите в Монца през 1958 година, а на следващата от фабриката в Болоня излиза друга уникална машина - Corsaro 125, дал тласък на не една и две значими състезателни кариери. През 60-те блесват два отлични примера за пилоти, прочули се като състезатели на Moto Morini. Таркуинио Провини печели две последователни титли в шампионата по мотоциклетизъм на Италия през 1961 и 1962 година. При юношите през 1962 и 1963 година пък се изявява някой си Джакомо Агостини, който печели всичко наред. Въобще шестото десетилетие на миналия век се оказва особено благоприятно време за Moto Morini. В този период марката стъпва на американския пазар и реализира добри продажби както там, така също и в Европа. Продуктовата гама се допълва от нови модели предимно с работни обеми до 150 куб. см, а някои от по-старите предложения в каталога получават нови имена, за да се напаснат към пазара. Много успешно италианците навлизат и на оф-роуд сцената, особено с модела Regolarita.

Краят на златната епоха за компанията Moto Morini идва със смъртта на нейния основател през 1969 година. Той почива на 71-годишна възраст, а управлението на бизнеса минава в ръцете на неговата дъщеря Габриела Морини. Липсата на Алфонсо, обаче, оставя огромна празнина в компанията. В крайна сметка тя ще се възстанови от загубата, но едва след като Габриела Морини наема инженер Франко Ламбертини от Ferrari. Той полага основите на нова ера на възход за компанията, през която бял свят виждат още запомнящи се мотоциклети. Ламбертини доразвива двигателя на Regolarita, въвежда двойната рама и хидравличната телескопична вилка на предното окачване.

Упадък - причини и последствия (на снимката вляво моделът Camel 500)

Упадък - причини и...
Розовите окраски продължават до 1981 година, когато в серия изблици на радикализъм в различни направления инженерите на Moto Morini насилват късмета си и изпитват финансовата стабилност на компанията със своите разработки. Капката, която прелива чашата е проекта за 500-кубиков лек и повратлив мотоциклет с турбокомпресор, кръстен 500 Turbo. Той е показан на миланското мотоциклетно изложение през ноември 1981 година, но никога не се пристъпва към серийното му производство. (на снимката долу схема на турбокомпресорната система за модела 500 Turbo)
 
 
Същевременно последните успехи за марката носи оф-роуд модела Camel, който печели навсякъде, освен в продажбите. Осемдесетте са тежки години за Moto Morini и така се стига до 1987 година, през която Габриела Морини продава компанията на братята Клаудио и Джанфранко Кастилиони, собствениците на Cagiva Group. По това време те вече притежават и другия мотоциклетен производител от Болоня Ducati. Под шапката на Cagiva марката Moto Morini постепенно запада, което води до напускането на Франко Ламбертини, предпочел да се присъедини към Piaggio-Gilera. Годината е 1989-та, а тогава се появяват и последните два модела с емблемата на Moto Morini - ендурото Coguaro и къстъмът New York. Двете машини са красиви на външен вид и с отлични технически характеристики, но за Moto Morini вече няма спасение. През 1996 година марката е продадена, заедно с Ducati, на американската TPG (Texas-Pacific Group). Ducati се ползва с повече влияние пред новите собственици, а дукатистите нямат намерение да произвеждат нови мотори с марката на техните съграждани и бивши конкуренти. Като резултат нищо не се променя за Moto Morini - те продължават да тънат във все по-дълбока забрава. Спасителят на марката се оказва човек от семейство Морини - Франко Морини. Той е племенник на Алфонсо Морини, а неговата Morini Franco Motori Spa откупува правата върху марката Moto Morini. През 2007 година Морини изкупуват и последните чужди дялове в компанията, връщайки я под 100% семеен контрол.

Заключение

Заключение
С връщането на собствеността върху компанията в правилните ръце започва нейното възраждане. Представени са няколко нови модела, осланящи се на една и съща платформа в своите основи, а най-много шум предизвиква максиендурото Granpasso 1200, с което вече сме ви срещали в рубриката „Представяне". Moto Morini е далеч от славата и капацитета на производство, които са били присъщи са компанията преди, но почеркът на миналите успехи личи в съвременните мотори на производителя. Независимо от всичко, съвсем неотдавна пак се заговори за очакван фалит на Moto Morini. Дано времето да покаже друго и да не станем свидетели на подобен сценарий.

Галерия


Галерия

| 25.02.2010 | emil
МНОГО ИНТЕРЕСНА СТАТИЯ. БРАВО!

Други снимки в рубриката

23.09.2009     |        KTM
21.03.2011     |        Laverda
31.12.2010     |        Историята на MZ
19.11.2010     |        Zongshen, Be Dragonized
15.09.2010     |        JAWA: Легендата продължава
Стани съавтор на e-motocafe
е-motocafe.net ще направи всичко възможно, за да осигури достоверността и актуалността на информацията в уебсайта, но няма да носи отговорност за допуснати грешки и неточности. Информацията може да подлежи на промяна по всяко време без предупреждение.
Copyright © 2008-2017 Всички права запазени
Условия за ползване
Created by Pixeldepo Studio