Марко Симончели почина от раните си след тежка катастрофа на Сепанг

Тъжна новина за света на мотоциклетния спорт, който днес загуби един от най-ярките си млади таланти. Италианският пилот на San Carlo... прочети повече »

байКултура

Какво представляваше изпитът за категория А преди осем години

3766 прочита 06.03.2010 6Коментара Добави коментар e-motocafe.net


Преди осем години много неща бяха различни и изпитът за водачи на мотоциклети навярно е едно от тях. Знам какво беше тогава, но се чудя как ли стоят нещата сега. Тази статия не е самоцелна, с нея искам да дам една база за сравнение и да провокирам всеки, който я прочете, да отбележи сам за себе си какви промени са настъпили - било то в положителна или отрицателна посока. А какво е представлявал същият изпит преди двадесет години? Забелязват ли се някакви тенденции освен тази с постоянно завишаваните финансови параметри?

Да караме по същество. Първо, преди заветния изпит, обичайно минаваме задължителния курс за придобиването на категория А - говорим за законния ред на нещата. И така, осем години назад - аз съм пресен шофьор и в преследване на мечтата си не само да имам, но и да управлявам мотоциклет, се записвам, още докато съм топъл, да изкарам и една бърза А категория. Това ще ми е първи пряк досег с двуколесните и ентусиазмът заличава несигурността. Ездитното животно се казваше Минск и май беше от порядъка на 175 куб. см, но това не е от значение, обаче беше стар, това е сигурно. Инструкторът ни запознава с машината: съединител - отляво, газ - отдясно, тук е крачната спирачка, а оттам - сменяте скоростите; а ако усетите, че ще паднете - падайте далеч от мотора, за да не ви затисне. Какво му трябва повече на нетърпелив млад човек - кратко, по същество и съвсем ясно. Първите два дни свикваш с мотора и опъваш само прави тегели напред-назад, чак след това те запознават с полигона и отделните упражнения, които трябва да се овладеят, за да блеснеш после на изпита.

Упражненията в реда, по който си спомням, че се изпълняваха:

  1. Зиг-заг - добро въвеждащо упражнение за разгрявка. Тъкмо колкото да се концентрираш. Отначало и то не беше лесно, но бързо се овладява и обикновено не създава проблеми.
  2. Осморка - второто упражнение подвеждаше с трудността си в началото, но не се оказа страшно.
  3. Охлюв с една ръка - много депресиращо упражнение, понеже отначало, особено за пълни новобранци като мен, беше невъзможно за изпълнение дори с двете ръце на кормилото, а мозъкът отказваше да приеме, че е възможно да се мине и с една. Впоследствие, след солиден брой повторения и с впрегнато на максимална степен търпение, нещата се получиха. Доколкото ми е известно, обаче, този елемент от изпитната програма, в описания вид, е отпаднал или поне не е застъпен навсякъде.
  4. „Минаване през тунел" - не много дълга тясна права, от двете страни на която се поставяха високи около 1,5 метра летви, да летви, които не трябва да се докосват. Лесно за изпълнение и също така неприсъстващо, според мои източници, в сегашната програма на изпита за категория А.
  5. Минаване през естакада - спира се, когато си с предното колело на естакадата, ако е къса и безбожно стръмна, като в моя случай, или на наклона преди де се достигне връхната й точка, ако е разумно полегата. После се потегля на полусъединител и напред към следващия изпитен елемент. Това упражнение се оказа голям препъни камък за мнозина, навярно поради споменатите характеристики на изпречилата се пред нас върлина. Как само нямам снимки на тази първична лудост, намерила изражение в нещото, играещо ролята на естакада.
  6. Минаване през препятствие - бетонно корито, което по презумпция трябваше да е пълно с пясък, но по стечение на обстоятелствата си беше гьол с 20 см дълбочина. Газиш наред, изпръскваш си краката и си готов. Ако не си изпръскаш краката не се гледа с особено добро око на теб.
  7. Преминаване по страничен наклон - по-дълга и полегата естакада със страничен наклон, което се явяваше най-лесният елемент лично за мен. То си беше буквално едно нищо.
  8. Спиране на светофар - симулираното спиране на червен сигнал при регулирано от светофарна уредба кръстовище се съпътстваше със задължителна сигнализация от страна на изпитвания, изключване от скорост и после пак подаване на съответния сигнал за потегляне. Тук номера е да не забравиш да сигнализираш.
  9. Завой със сигнализация - след кръстовището със светофара правим прост ляв завой, за което предварително сигнализираме с ръка, защото, по мои разсъждения, не се допускаше, че модерните мотоциклети имат работеща система за светлинна сигнализация в лицето на мигачите.
  10. Ускорение и внезапно спиране - спира се на указана линия, пак махаш с ръце като изоглав, за да разберат всички какво ще правиш, след което се потегля и ускорява бързо до около 50-60 км/ч с превключване минимум до 3-та скорост. В края на правата отсечка трябва да се спре между три линии, като ако спреш между първата и втората всичко е изпълнено отлично, между втората и третата пак е добре, но преминеш ли третата - все едно, че си блъснал пешеходец или си участник в ПТП и си аут от играта.

Това бяха упражненията, които влизаха в изпита за категория А преди осем години, поне в моя. Имаше, обаче, и някои други особености, свързани с цялото нещо. Едната беше, че на изпита задължително трябваше да се носи каска, при положение, че в целия период на обучителния курс никой не ни подготви за това. Така на изпита изведнъж се оказваш в други условия. Стеснения кръгозор и притъпения слух бяха голямо притеснение, защото малко или много се дезориентираш и започваш да се чудиш как са оборотите на двигателя и дали няма да угасне всеки момент. На който му предстои да кара курса нека да има това предвид. Добре е да се свикне предварително. Друга особеност - естествено, градско каране липсваше напълно. Виждал съм иначе в реклами на шофьорски курсове за категория А сега да се споменава, че има и градско каране, ама дали наистина?!

А накрая всичко свърши с „Браво момчета, виждам, че всички сте много стабилни на мотора, елате да ви се разпиша!" О, и цената на курса беше 60 лв. плюс още 15 лв. изпитна такса. Може би разликата ще е основно в тази насока. Може пък замазването на очи да се е задълбочило, няма да се учудя ни най-малко.

Галерия

| 07.03.2010 | Emil
Здравейте,

Моят курс за кат.А пък беше преди 28 години и по прочетеното описание почти съвпадат упражненията с изключение може би на тоя тунел...Иначе моторът пак беше стар, но ЧЗ 350 см3 /чехословашко производство за сведение на младите колеги/ и си спомням, че често половината от времето ни за каране преминаваше за ремонт и регулировки.Най-важното, което съм запомнил и впоследствие се убедих и прилагам при карането на моя си мотор е: МОТОРА СЕ УПРАВЛЯВА С КРАКА И ТЯЛО! ПРОБВАЙТЕ И СЕ НАУЧЕТЕ ДА ГО ПРИЛАГАТЕ. Това е , приятни усещания при каране и умната.

Чичо Емо
| 08.03.2010 | Цвети
Здравейте и от мен,

Аз изкарах курса преди около 4 год. Минаването през препятствие и през стран.наклон липсваха, но имаше преминаване през "греда"-бетонна няколко метрова, тясна и ако се падне след естакадата, а след нея нямаш достатъчно разстояние да слезеш и завиеш, забърсваш оградата от време на време. Другото беше заобикаляне на препятствие в посл.момент. Цената - 100 лв курс и 50 лв изпитна такса. Определено има нужда от курса, ако не си се научил преди това. За каската, ако се сетят ти казват и евентуално ти дават, но тя е като за строеж и постоянно ти пада на очите. Сега курсът е доооста по-различен, правят по-малко и разл.неща на полигона. Надявам се да е за добро :)
| 08.03.2010 | Любомир
А към днешна дата как стои въпросът с курсовете ? В смисъл, какво е новото и различното освен градското каране. Някъде четох, че на полигона се правели 5 елемента, издържиш ли ги - отиваш градско да караш, като комуникацията между теб и изпитващия ставала посредство радиостанции.
| 09.08.2010 | Stamat
В момента нещата изобщо не изглеждат по този начин. Изпитът се състои от 5 компонента.
1. Мотора не е запален и се прави осморка чрез бутане/тласкане - въпрос на трактовка. Уловка: задължително качване от лявата страна на мотора. Има скъсани за качване отдясно.
2. Осморка се прави 2 пъти.
3. Малък слалом(ниска скорост), след който се спира и се качва пътнил, обратен завой и се спира до мястото от където си започнал елемента.
4. Екзекуторът! Минаване на слалом от 6 конуса с минимална скорост 30км/ч(засичат те с радар). Следва отбратен завой и каранае до началото на слалома където пак те засичат с радар и трябжа да се движиш в този момент с не по-малко от 50км/ч, след което има екстремно спиране и избягване на препядствие(препятствието се намира, по памет на 15-тина метра след момента в който са те засичат за 50-те км/ч). То се заобикаля от лявата страна. Не лесно упражнение.
5. Ускоряване до 50км/ч и спиране.
Огражденията се дефинират на настилката с помощта на конуси.

Това е. Успех!
| 09.08.2010 | Stamat
Гореописаното е само за полигона. В градските условия си с светлоотразителна жилетка(жълта жилетка) с защито "У" на гърба и отпред на мотора и отзад имаа също "У"-та. Комуникацията ставаше при мен с "свободни ръце" или по известно като "пречат ми ръцете".
Любо, в момента е така както си го прочел.
Успех!
| 15.12.2010 | Любомир
Stamat, изключително много благодаря за информацията.

Много е полезно това, което си описал!

Други снимки в рубриката

Стани съавтор на e-motocafe
е-motocafe.net ще направи всичко възможно, за да осигури достоверността и актуалността на информацията в уебсайта, но няма да носи отговорност за допуснати грешки и неточности. Информацията може да подлежи на промяна по всяко време без предупреждение.
Copyright © 2008-2017 Всички права запазени
Условия за ползване
Created by Pixeldepo Studio