ИЖ
[23.05.2010]e-motocafe.net
Зараждане на съветското мотоциклетно производство (на снимката вляво ИЖ-1)
Да започнем с това, че Ижевският Машиностроителен Завод е основан с декрет на Цар Александър I през доста далечната 1807 година и до неотдавна се счита за една от най-влиятелните корпорации в своята ниша. Далеч по-напред във времето - през 1928 година - ИЖМАШ започва да произвежда мотоциклети. Това става благодарение на талантливия инженер и отдаден мотоциклетист Пьотър Владимирович Можаров. Той, фактически, първи организира производството на мотоциклети в Съветския съюз. ИЖ дебютират на световната мотоциклетна сцена с модела ИЖ-1 - мотоциклет със зашеметяващо голям за времето си работен обем на двигателя от 1200 куб. см във V-образна двуцилиндрова конфигурация, разположен напречно по подобие на Moto Guzzi, и карданно задвижване. Всичко това проектирано от Можаров. (долу на снимката ИЖ-4)
ИЖ-1 скоро е последван от моделите 2, 3 и 4. Последният - ИЖ-4 - бил избран да влезе в серийно производство, но моментът се оказал неподходящ. ИЖМАШ тогава имат други приоритети и мотоциклетите не били сред тях. През 1933 година се появява ИЖ-7, доработен и усъвършенстван от Можаров модел, базиран на немския DKW Luxus 300. От него първо е произведена пробна партида от 25 бройки, които биват подложение на изпитания и след отстраняването на установените недостатъци са одобрени за производство, но под марката „Червения Октомври" - както се наричал ленинградския завод, в който били сглобявани мотоциклетите - и с името Л-300 („Л" от Ленинград) - долу на снимката.
Л-300, респективно ИЖ-7, имал едноцилиндров двигател с капацитет 293 куб. см, способен с шестте си конски сили да развие максимална скорост 75 км/ч. От влизането му в производство нямало състезание, което да се провежда в рамките на СССР, без негово участие. Успехът на марката „Червения Октомври" бил мигновен и тя станала популярна в страните от Съюза буквално за една нощ, какъвто е израза. В края на 30-те години на миналия век Л-300 бил вече широко разпространен и всепризнат с качествата си мотоциклет, затова Червената армия го възприела като един от двуколесните воини, на които да разчита през Втората световна война.
Първият серийно произвеждан съветски мотоциклет - ИЖ-49
Колкото до ИЖ, до 1940 година те продължили да произвеждат предимно прототипи, основаващи се на немските DKW и Adler, но със заемки и от американските Harley-Davidson и Indian що се касаят някои от V-образните им разработки на двигатели. През годините на войната обаче ИЖМАШ се съсредоточава изключително върху оръжейното производство, за да се завърне към мотоциклетните си проекти веднага след нейния край. ИЖ-350 става първият наистина серийно произвеждан съветски мотоциклет през 1946 година. След войната руснаците са отмъкнали под формата на военни трофеи много чертежи и техническа документация относно мотоциклетите DKW и на тяхно основание създават ИЖ-350. През 1948 година се появява негова състезателна версия с означението „С" към името на модела. ИЖ-350 С се отличавал с телескопична предна вилка и 14 к.с. мощност. Малко по-късно, след значителни подобрения, базовият ИЖ-350 е преименуван на ИЖ-49. Само за седем години от влизането му в произведство над 500 000 негови екземпляра вече са слезли от поточната линия в Ижевския завод.
В средата на 60-те ИЖМАШ започват да строят и автомобили, но те не засенчват мотоциклетното производство на компанията. До края на 70-те години Ижевският завод вече има капацитет да произвежда по 350 000 мотоциклета годишно. Междувременно, съответно през 1962-ра и 1976 година, се появяват моделите ИЖ „Планета" и „Планета Спорт", вторият от които използва много японски компоненети - карбуратор Mikuni примерно. Името на моделната гама „Планета" възхвалява космическите успехи на СССР по същото време. „Юпитер" е друг емблематичен за ИЖ мотоциклет, появил се през седмото десетилетие на 20 век. При неговата състезателна версия новото са чехословашките карбуратори Jikov, окачването и ауспусите, но представянето на състезателния „Юпитер" е посредствено в сравнение с японските мотори от същия клас и международен успех не е постигнат.
Близко минало и настояще... а бъдеще? (на снимката вляво милиционерска версия на "Юпитер - 5")
В началото на 90-те ИЖ реализират няколко принципно нови мотоциклетни прототипа, с което целят да заменят морално остарелите модели в двуколесната си гама. Моделът „Орион" е най-добре познатият от тези нови прототипи. Той е оборудван с двигател от Yamaha XT550 и предни дискови спирачки, купени под лиценз за производство от японците.
Най-актуалната моделна гама на ИЖ се състои от следните мотоциклети: „Юнкер", „Планета - 5", „Юпитер - 5", „Корнет", полицейски - не, всъщност милиционерски - версии на „Юнкер" и „Юпитер - 5", както и ограничените серии на PS-650 Rotax (първата снимка долу) „Планета - 7", Springbok (втората снимка долу) и Saigak (третата снимка долу).
ИЖМАШ е най-големият съветски, а впоследствие руски, производител на мотоциклети, изпреварващ дори ИМЗ Урал, а преди половин век е бил и вторият най-голям производител на двуколесни в света, задминат само от обединената мощ на японските фирми, съставящи Голямата четворка. В цялата история на компанията са произведени около 11 000 000 мотоциклета, а този факт говори сам за себе си. Жалко обаче, че в условията на световната икономическа рецесия ИЖМАШ е изправен пред банкрут. Всъщност, процедура по обявяване на фалит е била започната от основния кредитор ООО „Гемиха" пред заплахата от дълг, възлизащ на 13 милиона щатски долара.
Коментари: 0
- [31.03.2010] Испанските Derbi
- [24.02.2010] Moto Morini
- [23.01.2010] Husqvarna от векове
- [31.12.2009] Indian Motorcycles / Since 1901
- [25.11.2009] Triumph - история за един триумф
