Марко Симончели почина от раните си след тежка катастрофа на Сепанг

Тъжна новина за света на мотоциклетния спорт, който днес загуби един от най-ярките си млади таланти. Италианският пилот на San Carlo... прочети повече »

байКултура

Между мотоциклет и автомобил - света на триколесните рикши тук-тук

6745 прочита 13.06.2010 1Коментара Добави коментар e-motocafe.net

Известните днес триколесни моторни рикши, често определяни като мотоциклетни и авто-рикши заради техните конструкторски особености, наричани на много места със слагащото ги под общ знаменател звучно име „тук-тук”, са любопитно проявление на мотоциклетната култура. Защо именно на мотоциклетната ли? Отговорът е лесен. Едни от първите моторизирани рикши са модифицирани почти по франкенщайнски мотоциклети, а други са чисто и просто надградени скутери, ето защо. Преди да стигнем до там обаче, трябва да минем набързо през историческия преглед на тяхното възникване и еволюция.

Рикшата (кратка предистория)

Рикшата (кратка...

Първо образователната част – по начало рикшата е средство за транспорт, задвижвано от човешка сила. Бегач тегли двуколка, в която обикновено се вози елитът на обществото. Рикшите първо се появят в Япония през периода на Реставрацията Мейджи (най-общо след 1870 година), т.е. в прехода от изолационизъм към откритост за Запада. Времена, когато самураите, като значимо културно и социално явление, изживяват последните си мигове.

Японският произход на рикшата обуславя и произхода на думата, която е нарицателна за примитивното превозно средство – jinrikisha („jin” = „човек”, „riki” = „сила”, „енергия”, „мощ”, „sha” = „превозно средство”) или „задвижвано от човек превозно средство”.

След Япония рикшата се появява и в Индия, после в страните от полуостров Индокитай, Китай, Индонезия, Малайзия, Южна Африка, Мадагаскар и дори някои европейски страни. В последните, както и на места в САЩ, рикшите са преди всичко атракция за туристите, а транспортното им значение е практически никакво.

На по-късен етап, вече през двадесети век, рикшите са все така зависими от човека, който да ги привежда в движение, но това вече става посредством педали, а самото превозно средство добива вида на триколесен велосипед.

Съвременните моторни рикши - производни на мотоциклетите (на снимката вляво Piaggio Ape C)

Съвременните моторни...

След Втората световна война, с популяризирането на мотоциклетите като евтино средство за транспорт, рикшите заимстват от тях, добивайки съвременния си облик. Това е нормалният ход на развитие, също както велосипедите биват надграждани, за да се родят първите мотоциклети в началото на века. За рожденна година на мотоциклетната рикша се счита 1956-та, а първообраз за всички последващи тогава е моделът Piaggio Ape C. Дефакто конструкцията се възползвала от окачването на най-обикновен скутер. Двигателят също не бил по-различен от този на двуколесното и само каросерията наподобявала повече на лек автомобил. Триколесната база е силно характерна, неизменна част от дизайна на моторните рикши, каквато е и покривната конструкция на шасито. Според географския ареал на своето разпространение рикшите са повече или по-малко сходни на надграден мотоциклет или осакатен автомобил (и все пак по-скоро първото). Това се дължи на различните нужди и културните особености на съответното общество, където съвременните рикши, наричани тук-тук, са разпространени. В общия случай обаче тук-тук са явление, присъщо за свръхнаселени и икономически по-бедни райони. Там те са основно средство за транспорт, както на хора, така и на товари. Техният изконен имидж е на работни магарета. Не коне, защото това сравнение с благородното животно е резервирано само за истинските мотоциклети с по две колела.

Тук-тук като проява на мотоциклетната култура

......................................................на снимката горе: тайландските таксита тук-тук

Тайланд дава името тук-тук на моторните рикши заради неподправения звук от техните шумни двигатели. В тази азиатска страна тук-тук се отличават малко повече в сравнение със събратята си от Индия, Китай, Судан, Етиопия и някои страни от Латинска Америка, където са широко застъпени. Тайландските моторни рикши изпълняват традиционната роля на таксита, те се туристически символ, а конструкцията им е по-солидна, с издължена колесна база и често персонализирани до такова ниво, че се възприемат като артефакти на мотоциклетната култура и образци на конструкторското изкуство, по подобие на поръчковите къстъм мотоциклети. Точно в Тайланд тук-тук са повече феномен на развита в течение на над петдесет години субкултура на моторните рикши, където те не са толкова ежедневна необходимост, а пъстри щрихи от уникалния културен пейзаж.

Както е с почти всичко, моторните рикши (или тук-тук) не възникват едновременно само на едно място. Също през петдесетте години на миналия век, в Югоизточна Азия са били модифицирани мотоциклети, за да се превърнат те в рикши. Приложените конструкторски решения са удивителни по замисъл, като например монтирането на двутактов двигател към предното колело, което става задвижващо за превозното средство. Едновременно с това предната вилка е едностранна, а цялата конструкция - особено колоритна. Както и да е, с навлизането на индийските рикши, правени по европейски образец, тези най-ранни образци губят популярност.

....................на снимката горе: южноамерикански вариант на моторните рикши-таксита

Днес индийският концерн Bajaj е един от най-големите производители на моторни рикши. Конструкцията им се е запазила почти непроменена от времето на тяхното възникване, затова остава и принципното им лутане между света на автомобилите и този на мотоциклетите. А в действителност те имат свой собствен. Свят, до който можете да се докоснете в нарастващ брой страни, може би заради големия апел на симпатичните машини. Разбира се, тяхното битие си има съпътстващи проблеми. Специфичният силен шум, който произвеждат двигателите и ниското ниво на безопасност за пътниците са основните аргументи против тук-тук. Затова на някои места, естествено, където туристическото им значение не доминира, те са забранени. Това обаче се случва все в страни, където законовите забрани важат с някаква не непозната и за нас българите условност.

Немалката икономическа полза от моторизираните рикши и значението им за бита на обикновените хора взимат връх и обуславят наличието на бъдеще пред тях. Освен културно явление те са и работно средство, с което мнозина си изкарват прехраната. Светът на триколесните рикши тук-тук е свят на тежък труд за тези превозни средства и наслада за хората, търсещи културно разнообразие, дали от наблюдението им или пък от прякото взаимодействие с тях.

Галерия

| 16.03.2011 | Недялко Делчев
Здравейте, бих искал да попитам за цената на тези моторикши и каква е възможността да си купя?

Други снимки в рубриката

Стани съавтор на e-motocafe
е-motocafe.net ще направи всичко възможно, за да осигури достоверността и актуалността на информацията в уебсайта, но няма да носи отговорност за допуснати грешки и неточности. Информацията може да подлежи на промяна по всяко време без предупреждение.
Copyright © 2008-2017 Всички права запазени
Условия за ползване
Created by Pixeldepo Studio