Марко Симончели почина от раните си след тежка катастрофа на Сепанг

Тъжна новина за света на мотоциклетния спорт, който днес загуби един от най-ярките си млади таланти. Италианският пилот на San Carlo... прочети повече »

Мото-досие

Историята на MZ

7221 прочита 31.12.2010 0Коментара Добави коментар e-motocafe.net

Maschinenfabrik Zschopau, Motorradwerk Zschopau или просто MZ е немски мотоциклетен производител, чието моментно състояние, за голямо съжаление, е някъде между живота и смъртта. За да разкажа историята на MZ, славна марка сама по себе си, обаче е необходимо да започна с преразказ на битието на едно друго велико име от мотоциклетната, а и машиностроителната индустрия въобще – това на DKW, име, което през първата половина на миналия век е звучало толкова познато, колкото днес звучи Honda например.

DKW

DKW

Компанията DKW, от думата на немски за парна кола (задвижвана с пара) – Dampfkraftwagen (Dampf Kraft Wagen), е първообразът на MZ. Началото поставя един датчанин – Йорген Скафте Расмусен (на снимката най-долу), който след като завършва инженерното си образование в Германия, се установява в Шемниц, Саксония през 1904 година, където открива фирма за проектиране на апаратура, най-общо казано. През 1906 година се мести в Шопау, същия регион на Германия и Саксония, където купува празен шивашки цех и полага основите на компанията, която впоследствие ще допринесе неимоверно за формирането и развитието на мотоциклетната индустрия такава, каквато я познаваме днес.

Вече стабилно установен Йорген Скафте Расмусен започва да експериментира с превозни средства, задвижвани с пара. Макар от тези опити да не се появява никакъв завършен продукт, те дават на компанията нейното първо име – DKW. Това име обаче става официално за компанията едва по-късно – през 1923-та.

Das Kleine Wunder

Das Kleine Wunder

Годината все още е 1919, когато DKW се сдобиват с проекта за двутактов двигател на някой си Хюго Рупе, от което Расмусен, тук навярно се намесва датската народопсихология, първо прави миниатюрна реплика и продава като детска играчка под името “Des Knaben Wunsch”, означаващо в превод „Мечтата на момчето”. След това малкият детски макет на двигател отново е върнат в оригиналните си размери и използван като спомагателно средство за задвижване на велосипед преди тази концепция да прерасне в пълноправен мотоциклет. Машината е наречена Das Kleine Wunder („Малкото чудо”) и вижда бял свят през 1922 година под зоркия поглед на пионерът-инженер Расмусен, заедно с мениджърът Карл Хан и главният проектант Херман Вебер. За съвсем кратко време DKW се превръща в най-значимия мотоциклетен производител в света и носи тази корона през цялото продължение на 20-те години от предходното столетие. Към това немската фирма държала лидерската позиция и като водещ производител на двигатели. DKW притежавала голяма икономическа мощ, колкото и млада да била като организация. Тласък за тази бърза експанзия дала първата в света мотоциклетна поточна линия, която започнала да работи в цеховете на DKW в Шопау през 1925 година. Новата марка се налагала изключително сполучливо и благодарение на стартиралата й през 1927 година състезателна дейност.

DKW Front - VW Beetle-ът допреди появата на VW Beetle

DKW Front - VW Beetle-ът допреди...

В същото време датският предприемач и инженер начело на DKW усеща промяната в индустрията и след като се сдобива с проектите за 6- и 8-цилиндрови двигатели от току-що закрит детройтски автомобилен производител, той се насочва към автомобилостроенето без да загърбва двуколесната си продукция. Два нови модела леки коли на Audi се появяват оборудвани с тези двигатели. Тогава, през 1928 година Расмусен купува фабриката на Audi в Цвикау и скоро (1931-ва) последвал дебютът на първите автомобили DKW, отличаващи се със задното си задвижване повече, отколкото с каквото и да е друго. За 1929 година пък DKW произвели над 60000 мотоциклета, с което за пореден път се утвърдили имиджа си на световен лидер. През 1931 година от Шопау представили новият си модел лека кола, разработена изцяло според визията на Расмусен, кръстена DKW Front и превърнала се в най-продаваното четириколесно за времето си. Характерни за Front били предното задвижване, унитарното дървено шаси, люлеещите се оси на окачването и кожената тапицерия. Двигателят на малкия автомобил бил 600-кубиков, двуцилиндров и с двутактов режим на работа.

IFA RT 125 и развитието на японската мотоциклетна индустрия

......................................................................................................................

Разширила мащабите си DKW била реорганизирана през 1932 година с влизането си в сдружението Auto Union, в което участвали още Audi, Horch и Wanderer. Логото на Auto Union били четирите вплетени кръга, които и до днес са емблема на Audi.

По време на Втората световна война DKW прави мотоциклети за немската армия, но с настъпването на руснаците през 1945 година и разделянето на Германия, Шопау и DKW се оказват от грешната страна на спуснатата скоро след това Желязна завеса. В резултат всички производствени мощности на немската компания били разглобени, не разрушени, и пренесени в СССР заедно с цялата налична техническа документация. Междувременно ръководството на Auto Union предвидливо се установило в Инголщад, ФРГ. На следващата годива производството на части и двигатели било възобновено. Три години по-късно рестартира и производството на мотоциклети, а компанията е преименувана на IFA (Industrieverwaltung Fahrzeugbau) – държавно предприятие на ГДР. Точно в средата на века – през 1950 година – слиза от поточната линия моделът RT 125, разработван още отпреди войната, вече под знака на марката IFA. RT 125 се оказва един от най-големите подаръци, ако въобще има други, правени в мотоциклетната индустрия, защото при появата си това преименувано DKW няма патент и бързо е „усвоено” от редица британски, италиански, американски, западногермански и най-вече японски производители. В Япония специално дължат едва ли не целия си мотоциклетен ренесанс на подобни подаръци. И ако този път това се случва малко или повече честно, поне според законовите рамки, то на по-късен етап MZ страда най-много от предателството на Ернст Дегнер, който донася на Suzuki тайните на немския производител, позволили му да доминира в редица мотоциклетни състезателни прояви години наред. Получи се дълго отклонение. Обратно в хронологията.

Моделът BK350 е представен през 1952 година и това е най-първият двутактов мотоциклет с карданно задвижване. После, през 1956-та е възприето името MZ и компанията става известна с него. По-късно, цяло десетилетие след появата на BK350, имам наблюдения (не лични или поне не достатъчно дълги такива), че при комунизма винаги така са се случвали нещата – бавно, се ражда моделът ES 125 / ES 150, който и до днес е най-произвежданият немски мотоциклет от началото на писаната история, че и отпреди това.

Състезателни постижения и съвремие

MZ е на върха на състезателната си слава в края на 50-те и през 60-те години на 20 век. Тогава немската марка печели шест от общо седемте си шампионски титли в мотокроса, а подобен успех спохожда MZ и в пистовите състезания. Всичко това се дължи най-вече на революционната работа на инженера Валтер Кааден по отношение на двутактовите двигатели. След бягството на пилота на MZ Ернст Дегнер, разработките на Кааден стават достояние на западноевропейските и японските производители, които с възприемането на неговите идеи слагат началото на ерата на мотоциклетите Кааден, както не рядко са наричани състезателните мотори от този период. Пак тотава MZ произвеждат едномилионният си мотоциклет (1970 г.), а 13 години по-късно и двумилионният (1983 г.). Също през 1983 година е пуснат в продажба моделът ETZ 250, който връща MZ в съвременността с неговите дискови спирачки и 12-волтова електрическа инсталация. И така до 1991 година, през която компанията MZ беше приватизирана. Тъкмо са започнали тежките времена на политически и икономически преход в обединена Германия, когато през 1993-та собствениците на MZ продават патента на модела ETZ на турската фирма Kanuni, а от това, което остава е сформирана компанията MuZ. MuZ на свой ред е придобита от малайзийската Hong Leong през 1996-та и с техните пари се проектират и произвеждат последните известни ни модели на MZ като неповторимият Mastiff или свръхмодерните 1000S/1000SF/1000ST. Колкото до „U” – то в MuZ, то бива премахнато през 1999 година. MZ впоследствие беше продадена отново през 2008 година. Бившите състезатели по мотоциклетизъм Мартин Вимер и Ралф Валдман обединиха усилията си, за да се сдобият с правата върху марката, защото от MZ на практика беше останало само това. В последния ден на същата година обаче беше обявено, че MZ официално затваря врати, завинаги. Е, не беше съвсем завинаги, защото двамата бивши пилоти поведоха новопридобития си бизнес в посока производство на електрически скутери и това е мястото, където сега се намира славната мотоциклетна компания MZ, компания с много имена и компания, която поради неизвестността около нея е със статут между живота и смъртта. 

Mastiff ↑ ...................................................................................... 1000SF ↓


MZ Emmely и бъдещето

MZ Emmely и бъдещето

Това беше историята на MZ и тук слагам многоточие..., защото се надявам, че от тези електрически скутери действително ще излезе нещо, било то дори наполовина толкова добро, колкото преди е предлагала марката, далеч назад в най-добрите й години. 


Други снимки в рубриката

23.09.2009     |        KTM
21.03.2011     |        Laverda
19.11.2010     |        Zongshen, Be Dragonized
15.09.2010     |        JAWA: Легендата продължава
23.05.2010     |        ИЖ
Стани съавтор на e-motocafe
е-motocafe.net ще направи всичко възможно, за да осигури достоверността и актуалността на информацията в уебсайта, но няма да носи отговорност за допуснати грешки и неточности. Информацията може да подлежи на промяна по всяко време без предупреждение.
Copyright © 2008-2017 Всички права запазени
Условия за ползване
Created by Pixeldepo Studio