Марко Симончели почина от раните си след тежка катастрофа на Сепанг

Тъжна новина за света на мотоциклетния спорт, който днес загуби един от най-ярките си млади таланти. Италианският пилот на San Carlo... прочети повече »

За начинаещи

Управление на мотоциклет при тежки теренни условия и в трудно проходими места

7548 прочита 05.05.2011 0Коментара Добави коментар Емил Дончев

В сравнение с автомобила мотоциклетът притежава значително по-голяма проходимост и възможност за движение извън пътната мрежа. Това несъмнено е положително качество, благодарение на което с мотоциклет можем да отидем там, където друго превозно средство не е в състояние да ни отведе.

Но липсата на път понякога значително затруднява движението и налага свои характерни особености в работата на мотоциклета. От друга страна, сезонните и атмосферните условия в някои случаи утежняват пътната обстановка. Затова овладяването на управлението при трудни условия е важна част от подготовката на всеки мотоциклетист. Тежките теренни условия са: силно хлъзгав и неравен път, водни препятствия, пясъчни участъци и др. Трудно проходимите места включват един или няколко от горните елементи.

Движение по хлъзгав път

Главна особеност в движението на мотоциклета по хлъзгав път (разкалян, заснежен, заледен) е намалението на сцеплението на гумите с пътното покритие. Моторът става неустойчив, лесно получава странично занасяне и като последица от това водачът загубва равновесие и може да падне.

Поради намаленото сцепление на гумите действията на моториста на хлъзгав терен трябва да се подчиняват на правилото да не се предприема нищо, което предизвиква преодоляване на това сцепление – рязко подаване на газ, внезапна и силова употреба на спирачките, рязко променяне на посоката на движение и т.н.

При навлизане в хлъзгав участък трябва предварително да се пресметне скоростта, с която  той може да се преодолее, като се вземат предвид наклонът на пътя, широчината му, наличността на препятствия, мощността на двигателя и пр. Винаги се предпочитат по-малките скорости, но по-висока предавка с максимална газ. Така се избягват рисковете от загуба на контрол в/у мотора в резултат от затрудненото му управление. Необходимо  е да се помни, че при по-висока предавка с намалена газ се намалява въртящият момент на задното колело, а оттук намалява и възможността да се предизвика буксуването му.

Съществено значение има и поддържането на равномерна скорост, увеличаването или намаляването й е по начало предпоставка за влошаване на устойчивостта. Особено, ако това се направи рязко, занасянето на мотора ще бъде неминуемо поради намаленото сцепление на задното колело. Дори на широк  и равен път при малка скорост такова явление е опасно. Нещата се усложняват още повече, когато това стане изведнъж и наблизо има някакво препятсвие – канавка, насрещно движение и пр. Овладяването на мотора и от най-опитния водач става невъзможно.

Занасянето в завои се проявява по същия начин с тази разлика, че тук то може да възникне още под действието на центробежната сила, която нараства с увеличението на скоростта.

Равновесието на хлъзгав път може да се подпомага с пускане на краката, които в дадени моменти служат за краткотрайна опора. Когато възникне занасяне на задното колело, изправянето на мотора се улеснява и чрез завъртане на кормилото в посоката, където отива задната част. Лекото увеличаване на газта в този момент е също полезно. Но това не винаги се удава, защото изисква много бързи  и точни реакции.

От всичко изложено може да се направи изводът, че главната задача на водача при пътуване по хлъзгав път е да не допусне с неправилни действия занасяне на мотора

Преминаване по хлъзгави наклони

Изкачването на наклони с хлъзгав път изисква предварително вкючването на подходяща предавка, която едновременно ще осигури достатъчна, но не много голяма теглителна сила на задното колело. В такива случаи с първа предавка и повече газ не е най-доброто разрешение. Ако моторът спре в наклона и потеглянето е невъзможно, водачът трябва да подпомогне двигателя, като слезе и тикайки с ръце да освободи лоста на съединителя при подаване на малка газ. След набиране на достатъчна инерция той възсяда мотора и продължава движението по пътя си.

Много стръмни и много хлъзгави нагорнища могат да се окажат практически непреодолими, затова не бива да се правят опити за движение по тях – особено от начинаещи мотоциклетисти.  

Спускането по надолнище е улеснено от наклона, но е по-опасно при загуба на контрол върху мотора. Тук с особена сила важи правилото за леко и плавно използване на двете спирачки непременно при зацепен съединител (задната спирачка трябва малко да изпреварва в действието си предната).

Движението по инерция по хлъзгав път е абсоюлтно недопустимо.

Каране по пясък

Управлението на мотора по пясък  има също своите особености. Ако той е мокър, преодоляването му е сравнително леко, по-твърд е. Независимо от състоянието му стремежът е да не се спира поради затрудненията, които могат да се получат при тръгването. Най-подходящата скорост на такъв терен е 10-20 км/ч, защото опасността да загубим равновесие е по-малка пък и евентуалното падане ще е по-безопасно. Когато движението много се затрудни, без да чака спирането, водачът трябва да слезе бързо и да продължи да води машината на ръце с полувключен съединител на първа скорост.

Изборът на предавка зависи от съпротивлението, което трябва да се преодолее, но общо правило е, че предавката не трябва да бъде много „бавна”, а оборотите на двигателя – много ниски, защото теглителната сила на задното колело е увеличена и това е предпоставка за буксуване  в дадени моменти, а оттук и за занасяне на мотора.

Пътуване по заснежени и заледени терени

Пътуването по заснежен или заледен терен е изключително трудно, опасно и трябва да се избягва. Тук важат с още по-голяма сила указанията за движение по хлъзгав път. Ако то е неизбежно, обръща се особено внимание на намалената скорост, която е най-доброто стредство за обезопасяване. При относително къси участъци краката се спускат от стъпенките, за да има всеки момент водачът готовност да  подпомага равновесието с подпиране. Дистанцията трябва значително да се увеличи за безопастност.

Потеглянето се прави много внимателно със съвсем малко газ. При пътуване по прясна, незамръзнала снежна покривка най-добре е да се използва средата на пътя, ако е възможно, защото е по-утъпкана. При спиране най-напред се задейства крачната спирачка, след това ръчната, но много плавно, с леко усилие.


Преодоляване на водни препятствия и речни бродове

Преодоляването на водни препятствия и речни бродове изисква предварително проучване на дъното – да е равно, твърдо, а дълбочината да не е повече от 20–30 см (ауспухните тръби трябва да са над водата). Проучването става с подходящ прът. Движението става на първа/втора предавка с полузацепен съединител, като предавката е вкючена преди навлизането във водата. През време на движението да се поддържат по-високи обороти на двигателя. Краката трябва да са на стъпенките, не във въздуха, с което би се нарушило равновесието и устойчивостта на мотора.

В допълнение е необходимо да се отбележи още, че бродовете обикновено са с разкаляни и стръмни брегове, което създава допълнително затруднение при излизането от тях. Затова предварителната оценка на мотоциклетиста е много важна.


Други снимки в рубриката

Стани съавтор на e-motocafe
е-motocafe.net ще направи всичко възможно, за да осигури достоверността и актуалността на информацията в уебсайта, но няма да носи отговорност за допуснати грешки и неточности. Информацията може да подлежи на промяна по всяко време без предупреждение.
Copyright © 2008-2017 Всички права запазени
Условия за ползване
Created by Pixeldepo Studio