Митове и легенди

Размер текст:
-
+

В почит на Норифуми "Норик" Абе

[13.12.2008]e-motocafe.net

Норифуми „Норик” Абе (07.09.1975 – 07.10.2007) 
 

Кавазаки, префектура Канагава, Япония - 18:20 местно време на 7-ми октомври 2007 година. Това са мястото, датата и часът на последните мигове от един човешки живот. Камион прави непозволен обратен завой, причинявайки катастрофа, в която точно месец след тридесет и втория си рожден ден загива мотоциклетният състезател Норик Абе, известен в Япония с прозвището „легендарния пилот". Абе веднага е откаран в близка болница, но смъртта му настъпва два часа и половина след трагичния инцидент. Светът губи един от най-ярките таланти в моторните спортове, а Япония се разделя с „най-обичания си син".

Норифуми „Норик" Абе е роден на 07.09.1975 година в Токио, Япония. Неговият баща Мицуо Абе е автомобилен състезател по това време. От тази бащина страст тръгва и интереса на Норифуми към моторните спортове. На 11-годишна възраст той започва състезателната си кариера в мотокроса. На 15 прави преход към пистовите надпревари и освен в японския шампионат участва в няколко състезания зад граница или по-точно в САЩ. През 1992 година Норик завършва сезона в клас 250 куб. см от националния шампионат на второ място, а на следващата година става най-младия притежател на титлата в историяна на японския пистов шампионат при 500-кубиковите.

Големият пробив в кариерата на Норик идва през 1994 година, когато Хонда му предлагат участие с "wild card" в мотоциклетната Гранд При на Япония. Там Абе прави истински фурор, оспорвайки до последно водачеството на хегемона Мик Дуън. Неопитният японец пада три обиколки преди финала, но прави достатъчно впечатление, за да получи покана за още две състезания с екипа на Kenny Roberts` Yamaha през същия сезон. На тях Абе завоюва две шести места и си осигурява постоянно място в отбора на Кени Робъртс за сезон 1995. Първото представяне на Норифуми в MotoGP, въпреки че не завършва състезанието, прави най-силно впечатление на 15-годишния тогава Валентино Роси. Бъдещият суперталант на мотоциклетния спорт е толкова впечатлен от карането на Абе, че влиза в света на мотоциклетизма с прякора Росифуми (от първото име на Абе Норифуми), на който нескрито се възхищава. Роси признава, че като малък всеки ден преди да отиде на училище си пускал записа с дебютното състезание на своя идол и го гледал до момента на неговото падане. На по-късен етап в карирерите си двамата се засичат на подиума и там Валентино отдава почит на своя кумир като обилно го полива с шампанското от награждаването, въпреки че не Абе е на първото място, а изгряващата звезда Роси.

Подиум номер едно в своята кариера Абе печели през 1995 година на пистата Сузука, на която година по-късно взима и първата си победа, превръщайки се в първия японец, спечелил домашното Гранд При. За една нощ Норифуми Абе става национален герой. През следващите две години отбора на новия японски герой се ръководи от друг бивш световен шампион Уейн Рейни. В течение на тези години Абе редовно печели точки и общо четири пъти се качва на подиума.

През 1999 година Норик преминава в отбора на д`Антин, където отново кара Ямаха и записва нови две победи - в Рио през 1999-та и отново на Сузука през 2000 година. След тези два успешни сезона Абе прекарва 2001 и 2002 година, управлявайки много по-слаби мотоциклети. Допълнително, с въвеждането на четиритактовите двигатели в MotoGP през 2002-ра, неразбирателството на Абе с новите машини се задълбочава. Така той решава да се оттегли и за известен период играе ролята на тестов пилот за Ямаха и взима участие само в някои състезания с "wild card". Нов шанс да се завърне в най-престижната мотоциклетна надпревара се разкрива пред Абе през 2004 година, когато от Tech 3 Yamaha му педлагат място. Сезонът не е добър за японския пилот и той завършва едва на 13-то място в крайното класиране с актив от 74 точки. Тогава „легендарният пилот" се прехвърля в Супербайк, където Ямаха му предлагат да кара като титуляр в завръщащият им се заводски отбор. Независимо, че не получава толкова подкрепа от тима, колкото съотборниците му Нориюки Хага и Андрю Пит, Норик съумява да завърши шампионата в топ 10. Доста по-слаба за Абе е 2006 година и затова през 2007-ма той се завръща там, където започва неговата приказка - родната Япония. Последно Норифуми „Норик" Абе се състезава в All Japan Superbike Championship.

Уникалния стил на Норик...

Уникалния стил на Норик...

А що се отнася до стила на каране, изповядван от Норик Абе, то той е нетрадиционен, опортюнистичен, дързък и често безрасъден. Точно това обаче, спечели сърцата на многото му фенове по цял свят. Тук на снимката добре е онагледена техниката на Абе за излизане от завой. Докато изправя мотора той задържа тежестта в задната част на машината от вътрешната страна за завоя. По този начин не се губи от контактната площ на задвижващата задна гума с асфалта и се постига по-голяма стабилност, което на свой ред позволява по-ранното подаване на газ. Едновременно с това пилота държи горната част на тялото приведена ниско напред плътно до обтекателя, за да контрира евентуалното отлепяне на предната гума при рязкото ускорение. Забележете формата на гумата и контактната площ! Просто невероятно.

Винаги лъчезарен и усмихнат като млад, в по-късните си години Абе често дава вид на потънал в меланхолия човек. Развитието на неговата състезателна кариера несъмнено дава отражение в една такава душевна трансформация, но той винаги ще бъде най-обичания син на Япония и топъл спомен в сърцата на всички истински мотофенове. Тази статия е нищожен израз на почит към Норифуми Абе, макар и повече от година след раздялата ни с него. Почивай в мир! Дано караш в един по-добър свят.

Шлемът с графиките на...

Шлемът с графиките на Норик Абе

В почит на... :: Снимка 1 В почит на... :: Снимка 2

Коментари: 0